снимка Костадин Андонов

Владимир Зографски: Заради мен световната федерация промени правилника

29 September 2019
Автор: start-photo.bg

Българската звезда в ски скоковете Владимир Зографски гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е световен шампион за младежи, класирал се е шести в старт от Световната купа и вече е участвал на две зимни олимпийски игри. Със своето 14-о място в Пьонгчанг 2018 стана най-добре класираният наш ски скачач на „бяла“ олимпиада.

 

- Влади, добре дошъл на шанцата на „Код Спорт“! Тук също гоним метраж и затова въпреки че вече почти не даваш интервюта, вече си при нас. Как се чувстваш преди старта на новия сезон? Какви цели си си поставил?

 - Чувствам се доста добре. Целите, разбира се, са по-високи, отколкото през миналия сезон. Работим по въпроса и се надявам, че ще успея да постигна доста по-сериозни резултати.

 

- Подготовката ти мина изцяло в чужбина и едва намери време за това интервю. Къде се подготвяше за новата кампания?
- Подготвям се предимно в Словения. Все пак словенците имат най-много условия за нашия спорт. В Централна Европа са и сме близо до всяка една точка, до всяко едно състезание. Затова и се подготвям в Словения.

 

- С какво условията в чужбина са по-добри?
- Като цяло имат всичко – ски шанци, стадиони, фитнеси и неща, които ние за съжаление в България нямаме или поне не са на нивото на тези в Словения.

 

- Преди две години беше казал, че ти липсва баща ти като треньор. Емил Зографски е многократен шампион на България и участник на две олимпиади. Свикна ли вече с чуждите наставници?
- Да, свиквам, но той продължава да ми липсва. Все пак не трябва да забравяме, че това е човекът, който ми даде първите стъпки и ме направи спортист. Благодарение на него съм на нивото, до което стигнах.

 

- Вярно ли е, че когато ти е правил забележки понякога не си го отразявал?
- Имало е и такива моменти. Когато напрежението е огромно, очакванията също, има моменти, когато на човек просто му идва в повече. Прекарвахме доста време заедно - по 24 часа и на моменти натежава.

 

- Как ти се отразяваше по-твърдата бащинска ръка?
- Мисля, че това ми помогна изключително много. Разбира се, когато работех с него, не бих казал, че ми харесва. Но сега започвам да го оценявам. Мисля, че точно това ми помогна най-много.

 

- България има намерение да се кандидатира за домакинство на младежка зимна олимпиада. Имаме ли вече достатъчно добри условия за елитен зимен спорт?
- Бих казал, че се работи по въпроса. Мога да кажа, че в алпийските ски и в ски бягането условията вече са на едно много по-високо ниво, отколкото бяха. Но специално в ски-скока сме на доста ниско ниво. Може би сме единствената нация, която има състезател в Световната купа, а няма ски шанца.

 

- Ти си пример за това, че нямаме шанца, а имаме световен шампион за юноши по ски скок. С две пързалки, имаме световна шампионка по фигурно пързаляне – Албена Денкова. Как гледаш на тази ситуация?
- Явно българите сме по-надарени, по-талантливи от останалите, защото във всеки спорт успяваме да извадим един от един. Не мога да кажа, че друга страна може да постигне подобно нещо.

 

- Като момче от Самоков сигурно от дете не си слизал от ските. Как реши да се занимаваш точно със скокове, а не с алпийските дисциплини например?
- Честно казано, в началото бях футболист и държах да си остана във футбола, но през 2003 или 2004 г. се направи едно малко подобие на ски шанца в Самоков. Баща ми реши да стане треньор и той ме насочи. Един ден ме заведе на шанцата да опитам. Така тръгнах по неговите стъпки и реших да остана в ски скока.

 

- На какъв пост играеше във футбола?
- Бях халф.

 

- Гледал ли си игралния филм за Еди Едуардс и какво мислиш за този авантюрист Еди Орела, наричан от някои „самоубиеца“?
- Легенда в нашия спорт. Не мисля, че някой друг би постигнал такова нещо. Като мен и той идва от страна, в която няма ски шанци. Алпиец, който не успява да се класира в националния отбор за олимпийските игри и решава да стане ски-скачач без дори да е виждал ски шанца в живота си. Този човек дори не е имал треньор, екип, не е имал нищо, дори идея за нашия спорт. И все пак оцелява и успява да стигне до олимпийските игри.

 

- Украсен ли е филмът?
- От това, което аз знам, хората казват, че малко е поукрасен. Но все пак няма как.

 

- Доколко опасен е за аматьорите ски скока? В САЩ има статистика с 12 фатални случая на година, но въпреки това се отчита бум на интереса.
- Специално в Америка явно хората са малко по-луди, отколкото в Централна Европа. Опасно е, няма как аматьор да скочи. Ние тренираме с години, учим се как да падаме и т.н. Няма как да има аматьори в нашия спорт.

 

- Какво е усещането, когато заставаш на старт? Кога е най-страшно?
- Честно казано, няма страх. Страхът се овладява с времето, но има сериозно напрежение, когато видиш пълните трибуни. Знаеш, че имаш 10-15 секунди, в които се случва всичко.

 

- С времето ли се преодолява този страх, гледайки височината?
- По принцип не всеки става скачач, а само смелите. Всички казват, че когато се страхуваш, няма как да успееш в спорта. В началото има някакъв минимален страх или просто неприятно усещане, но с времето се преодолява. Все пак започваме от по-малки шанци, на които се скача по 10-15 метра. Реално погледнато е като една малка бабунка. След това се качваме на по-големи и така.

 

- Разкажи за първия си скок. Вярно ли е, че заради теб Международната федерация е забранила право на състезателен скок на деца по-малки от 14 години?
- Да, има нещо такова. Това не е първият ми скок, а едно от първите ми участия на международни състезания. Мисля, че тогава бях на 11 години, доста малък. В България нямаше състезатели и ме взеха да участвам на континентална купа. По онова време беше много важно участието. Шанцата не беше много добре подготвена. На 11 години съм бил 20-30 кг и се откачи ската ми по време на засилването. Излетях с една ска и тогава се установи, че малките деца са прекалено леки и неопитни. Затова наложиха новите правила.

 

- Би ли ни описал перфектния скок? Какво мислиш за световния рекорд от 253,5 м на австриеца Крафт?
- Перфектен скок няма, винаги може по-добре в нашия спорт. А световният рекорд беше един невероятен скок. Мисля, че беше около 16 секунди във въздуха, което е нещо уникално! Неописуемо усещане е да се задържиш толкова дълго време във въздуха на две ски.

 

- Историята ти започва от 2005 г., когато на континенталната купа печелиш три втори и едно трето място. Какво беше чувството тогава и какво очакваше от бъдещето?
- Чувството беше невероятно. Все пак по онова време нямахме изявени състезатели. Никой не е очаквал, че българин може да стигне до такова високо ниво и толкова млад. Континенталната купа е втората по сила купа в света. В нея участват доста лица от Световната купа. Тогава бях изумен, защото много от конкурентите ми бях виждал само по телевизията. Да постигна такива резултати за мен беше като сън.

 

- Стигна до световната титла за младежи през 2011 г. в Естония. Това постижение ли си цениш повече или 14-о място на олимпийските игри в Пьонгчанг, което е най-добро класиране на български скачач в историята?
- Труден въпрос. Това са два невероятни резултата. Първият балканец, който стига до световна младежка титла. Разбира се, 14-о място на олимпиадата също беше невероятен резултат. Но, ако трябва да съм откровен, може би световната титла ценя повече.

 

- Къде във визитката на твоите успехи поставяш златния си медал от зимната универсиада през 2015 г.?
- Това е може би второто или третото ми най-голямо постижение. За мен винаги най-големи постижения са световните титли от детските възрасти, понеже там се научих да печеля, да вярвам в себе си. В началото имаше една бариера – идвам от България, страна без шанци, винаги ме гледаха с пренебрежение. Никой не вярваше, че мога да стигна до победи, дори и в детските състезания. Научих се да работя по-усилено и да търся резултати. Може би затова ценя тези състезания най-много.

 

- Преди по-малко от година във Финландия стана шести на Световната купа. Какво ще ни предложиш този сезон? Може би място в топ 3?
- В последния сезон постигнах само едно шесто място и се надявам на повече резултати между първите десет.

 

- Имаше една поредица от дисквалификации заради екипировката. Породиха се много слухове, всеки имаше своя версия. Кажи какво точно се случи? На инат ли беше твоето срещу Международната федерация?
- Не е на инат, защото никой не е достатъчно луд, че да прави на инат на световната ски федерация. Просто имаше един период, в който може би бях прекалено млад да постигам такива резултати. Трябваше да изчакам, да бъда по-търпелив. А аз бях изключително подготвен и исках да направя пробива колкото се може по-рано.

 

- А къде бяха нарушенията?
- Това е тема, за която можем да говорим с часове. При нас екипировката е такава, че…

 

- Има съотношение между килограми и дължина на ските, нали така?
- Също така големината на гащеризона. Само че той е от еластичен материал, който се разтяга.

 

- Но проблемът е в гащеризона.
- В ски-скока при всички нации проблемите се крият в гащеризоните.

 

- А те помагат ли по някакъв начин да се увеличи резултатът?
- Зависи, но понякога могат и да помогнат. Разликата може да бъде и доста голяма. Колкото е по-голям е гащеризонът, толкова по-дълго време те държи във въздуха.

 

- Защо при новия треньор имаш само една дисквалификация?
- Вече съм доста по-възрастен. В периода от 2009 до 2012 г. се работеше от страна на световната ски федерация да се вдигне възрастта, понеже се виждаше пробив на много млади състезатели. Средната възраст падна доста, а те искаха да я вдигнат, както е в момента. До 2010 г. средната възраст беше 22-23 години, а сега е над 35.

 

- Международната федерация искаше да вдигне и килограмите, защото някои от състезателите бяха стигнали до анорексия, само и само да са по-леки на шанцата. Ти спазваш ли хранителен режим? Колко е бойното ти тегло?
- Разбира се, че спазвам. При нас колкото си по-лек, толкова е по-добре. В момента моето тегло е около 54 кг, но трябва да падна на 51 до зимата. Има моменти, в които карам по 24 или 36 часа без храна. Доста трудно човек може да постигне тези килограми.

 

- Не е ли опасно да си в това състояние 36 часа преди старт?
- Опасно, неопасно, нямаме друг избор. Трябва да бъдем колкото се може по-леки.

 

- Това ли ти тежи най-много?
- Да, трудно е да спазваш такъв режим. Гледаш как хората се хранят нормално, а ти седиш и само гледаш.

 

- Кажи нещо за травмите – идвало ли ти е някога да си кажеш, че спираш с този спорт?
- Разбира се. Сезонът през 2014 г. беше доста труден за мен, защото имах много травми, а в същото време имаше големи очаквания върху мен. Тогава ми е идвало да спра. Просто не знаех как да се преборя с цялото това нещо. Травмите валяха една след друга…

 

- Как излезе от тази ситуация?
- Винаги съм искал да доказвам, че мога да постигна големи резултати. Винаги съм имал една цел – да спечеля старт от Световната купа. Казвах си, че докато не го направя, няма да се оттегля.

 

- Знаем, че си фен на футболния ЦСКА. Вярно ли е, че на шлема си имаш емблемата на клуба?
- Да, миналата година дойде идеята да направим една карикатура с фланелка на ЦСКА. Направихме го, при което се оказа, че се води като реклама и е забранено в световната ски федерация. Наложи се да изтрием фланелката, но емблемата на ЦСКА си остана.

 

- Какви ритуали правиш преди скок?
- Честно казано, нямам ритуали.

 

- Не си фаталист?
- Не. Мисля, че ритуалите вредят, а не помагат.

 

- Тази година направи сватба в Полша, а не в България. Явно откъдето е жената, оттам е родата…
- Честно казано, сватбите ще бъдат две. Едната в Полша, а другата в България. Искахме първата да бъде тук, но нямаше как да се случи, защото жена ми е католичка и тя държеше да има ритуал в католическа църква. Затова се наложи да направим първо сватбата там и после да дойдем тук.

 

- Колко време ти остава за личен живот? Как релаксираш?
- Нямам много време. Нашата почивка е през април. През другото време трябва да работим, да тренираме, да се подготвяме. Все пак имаме лятно Гран при, зимна Световна купа, доста са стартовете. Така че няма много време за личен живот.

 

- На 26 години си и бъдещето е пред теб. След зимните игри в Сочи и Пьонгчанг, на колко олимпиади още мислиш да участваш?
- Най-важното е да съм жив и здрав. Не мога да кажа. Планирам да остане поне до тази олимпиада, а след това вече ще видим.

 

- Често говориш за лигата в САЩ – какво за теб е магнетичното в това състезание?
- Всеки говори за Америка. Интересното е, че там състезанията се провеждат по по-различен начин. Няма ги компенсациите за вятър, гащеризон и т.н. Там печели най-добрият, най-смелият. Има много състезания, които са дори като шоу. Просто трябва да скочиш най-дълго и да не паднеш. А в друг вид състезания, публиката определя точно колко трябва да скочиш и печели състезателят, който е най-близо до дадената му задача.

 

- В коя държава най-много обичаш да се състезаваш? Къде става най-голямото шоу в Европа?
- Най-голямото шоу в Европа става в Полша. Там феновете са най-луди, най-многобройни.

 

- Федерацията по ски е една от най-добре структурираните в България. Имаш ли забележки към шефовете?
- Към тях мога само да бъда благодарен. Трябва да отбележим, че благодарение на тях аз съм тук. Може да видим структурата, тяхната работа. Не съм само аз, може да видим резултатите при алпийски ски, сноуборда, ски бягането. Никога не са постигани такива резултати в България. Но аз съм убеден, че с тази работа от страна на БФ Ски, ще има и по-големи резултати!

 

- Кои нации най-много уважаваш в ски скока и имаш ли приятели в световния елит?
- Има много нации, които уважавам, но може би по-малките като нас. Но не трябва да забравяме, че там всички сме конкуренти.

 

- Смяташ ли, че някога ще имаме нормална ски шанца в България?
- Надявам се.

 

- А как го виждаш във времето – ще се случи ли докато още се състезаваш?
- Честно казано, работи се по въпроса. Не трябва да забравяме, че това са изключително скъпи съоръжения, които могат да се използват само за ски скок. Говорим за може би 20-30 милиона, а ресурсите на България на този етап не са толкова големи, че да се хвърлят толкова милиони просто ей така за една ски шанца.

 

- Най-многобройната публика, пред която си скачал и кое е състезанието с най-много адреналин?
- Най-многобройна публика? Може би Закопане, Полша или Планица, където се събират по 80 хиляди. Разбира се, най-голямата емоция е в Планица, все пак това е една от най-големите ски шанци в света и най-опасната. Лети се на около 12-13 м височина и чувството е неописуемо. Това може би е единствената ски шанца, на която някои от скачачите могат да изпитват страх.

 

- Когато скачаш, има ли българи, които те подкрепят? Виждаш ли наши знамена по трибуните?
- Да, много е интересно, че започват да стават все повече и повече българите по трибуните. Особено в Австрия и в Германия. Това ме изненадва приятно. В последните четири-пет години българската публика става все по-голяма по ски шанците.

 

- Как се чувстваш на прословутите „Четирите шанци“?
- Там винаги е напрегнато. Една седмица, четири старта, четири квалификации, четири различни места. Най-гледаното състезание. Тежичко е, но в същото време и доста приятно.

 

- Какво си пожелаваш?
- Пожелавам си да бъда здрав! Това е най-важното!


Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+

 

 

 

Водещо новини