снимка Костадин Андонов

Рожденикът Любо Ганев: Забавлявах се до последната си минута на игрището

06 October 2019
Автор: start-photo.bg

Вицепрезидентът на Българския олимпийски комитет и на волейболната ни федерация Любо Ганев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Легендата навършва днес 54 години. 


- Здравей, Любо и честит рожден ден! Пожелаваме ти всичко най-хубаво и благодарим, че намери време да дойдеш на гости в предаването „Код Спорт“!
- И аз искам да ви поздравя, защото доколкото знам и вие имате рожден ден. Аз ставам на 54, а вие на 4… Само една петичка ни дели!

 

- Времето лети бързо, но как се чувстваш сега?
- Чувствам се прекрасно, тъй като сегашното ми занимание би доставя почти толкова голямо удоволствие, колкото бе, когато играех волейбол. Вие най-добре знаете, че волейболът никога не съм го усещал като професия, независимо, че съм играл в професионални клубове, а и изкарах и доста пари. Нo до последната си минута на игрището, не съм го усещал като професия, а винаги съм се забавлявал. Много се радвам, че това, с което сега се занимавам, наистина ми доставя почти такова удоволствие. Захващаш нещо от нулата и гледаш как расте всеки ден като едно малко бебенце. Работя, но не усещам работата си като професия. Върша я с желание, с кеф.

 

- Ще трябва да поговорим не само за хубави неща. Трудни времена за българския волейбол – как виждаш ситуацията?
- Да, времената са трудни, защото другите държави вече много инвестират. Давам пример с Италия, където има 5 хиляди мача на седмица. Представете си колко спортни клуба са от всякакви възрасти. Хубавото е, че в България вътрешното първенство става все по-силно, но знаете, че шампион се става още от началото, от детската възраст. Ще трябва да се работи повече. Естествено, черешката на тортата е мъжкият национален отбор, но с резултатите му, искам по-бързо да забравим тази година. В началото на януари имаме много важна олимпийска квалификация, на която трябва да направим абсолютно всичко по силите си, за да я спечелим. Ако не се класираме за игрите в Токио, става наистина много лошо, но всичко става само с работа.

 

- Какво най-много липсва на българския национален отбор в момента, за да е отново в топ 4?
- Преди всичко липсва самочувствието. Но и времето за подготовка е малко. Знаете, че голяма част от нашите състезатели зависят от моментната си спортна форма. Давам пример със Скримов, който до преди 10 дни беше контузен, а е и играч, който скача близо един метър, за да напада добре. А ако не е възстановен от контузия, няма как да скача така и рентабилността му пада. За мен не ни достигат чисто тези качества на състезатели, а и не успяваме да играем на ръба на нашите възможности. В това европейско първенство нямаше нито един мач, в който и шестимата състезатели на игрището да играят добре едновременно. Когато един-двама играят силно, може да победиш само слабите отбори. За силните е нужно поне петима да играят силно.

 

- Кажи нещо за решаващата точка, за геймбола, мачбола – как се чувстваш, когато отсрещната страна знае, че всички те чакат за последна топка? Има ли рецепта как да я отиграеш?
- За да бъдеш лидер на един отбор, трябва да се нагърбиш с отговорността да вадиш кестените от огъня и да отиграваш трудните, последните топки, но и отборът трябва да ти има доверие и да ти я даде. В мача с Бразилия имахме една много добра възможност за точка – отиграна контраатака. Вместо да дадем на Цветан Соколов, което би трябвало да бъде най-логичното решение, тъй като той е най-добрият ни състезател в момента и миналата година обра почти всички награди, първенец на Италия и за Купата на европейските шампиони, но просто отборът не му я даде на него. Наистина много трудно се постига, защото тимът трябва да ти има вярата. Няма да забравя, че Силвано взима почивка преди последната точка и казва: „Момчета, посрещате, вдигате на Любо…“, а на мен ми казва: „Любо, ти знаеш какво да правиш…“ Всички го подсигурявате, ако случайно го хванат на блокада, да я спасим и да му я дадем пак. Тогава си окрилен, чувстваш, че всичко зависи от теб. Не се притесняваш, а отиваш и го правиш. За мен тези неща са много важни. Наистина нашият отбор има нужда от лидер, в който тимът да вярва. Той да знае, че ще му вдигнат последната топка, отборът да знае, противникът да знае и той да го направи. Тогава вече ставаш герой и любимец на публиката. В очите на твоите съотборници си упование и знаят, че в трудни моменти, ти си човекът.

 

- Какво трябва да се направи за олимпийската квалификация в Германия през януари? За мнозина отборът ни отива на „предизвестена смърт“. Необходимо ли е да се върнат петте „стари пушки“ в отбора, па макар и за бой последен?
- Не мисля, че за тази квалификация трябва да направим нещо по-различно, отколкото сме правили досега. Мотивацията трябва да бъде различна. За един състезател възможността да играе на олимпиада е най-голямата мотивация. Почти повече от половината от тези момчета вече са били на такъв форум и знаят какво е. Олимпийските игри са най-големият празник в живота на един спортист. Черешката на тортата е да отидеш на олимпиада, там е съвсем друго изживяването. Така че мисля, че няма с какво повече да ги мотивираме от това да знаят, че могат да се класират. Наистина ще бъде много трудно. Просто трябва да отидем с ясното съзнание, че всеки трябва да се раздаде докрай, независимо в каква моментна форма е. Трябва да покажем максимума от играта си, защото на европейското бяхме много далеч от максимума, може би под 50 %. А когато покажеш 80-90 % или 100, с чисто сърце си казваш, че си дал всичко от себе си, но са били по-силни и са те победили. Излизаш с гордо вдигната глава. А не да даваш мача, без да се бориш. Няма как да ти падат топки от защита на един метър пред теб, важно е да направиш движение. Няма как да спасиш много силна топка и от шестия метър да се вдигне на четвъртия и да не можем да я направим… Тези грешки се изчистват още в детската възраст. Просто трябва да отидем с коренно различна нагласа. Всеки да знае, че отива да се бори и да даде максимума от себе си. Няма значение кои ще бъдат състезателите.

 

- Защо в родния волейбол интригите сякаш нямат почивен ден? Има много личности, но и много междуличностни конфликти. Защо манталитетът ни в колективните спортове не е като при сърбите, с които ни дели една граница?
- Бих казал, че личностни конфликти вътре в отбора няма. Бях с тези момчета в цялата първа фаза във Франция. Много добра обстановка, тренировките минаваха мотивирани, няма никакви дрязги вътре в тима. Може би играчите, които са над 10 години в отбора, като видят реакцията на феновете, на журналисти, си казва: „Защо съм тук? Само да ме оплюват!“ Затова винаги се стремя да създадем максимален комфорт на нашите състезатели. Няма какво да се лъжем, федерацията каквото и да направи – да подсигури по-хубава зала, мачовете в групата да бъдат по-благоприятни, добра екипировка, контролни срещи, накрая всичко е в ръцете на момчетата. Затова искам да са спокойни, да мислят само как да отиграят топката. Когато отидох в Италия, ми казаха: „Пич, тук трябва да мислиш само за волейбол, нищо друго не те интересува.“ Един път си бях забравил маратонките за мача. Викам: „Нали трябваше да мисля за волейбол, как да мисля за маратонките?“

 

- В един момент имаше желание да застанеш начело на федерацията, но явно Управителният съвет иска да запази статуквото, а и вероятно си се замислил дали трябва да си слагаш лед на здравата глава?
- Първо искам да благодаря на президента на федерацията Данчо Лазаров, че ми даде възможност през 2017 и 2018 г. да заема длъжността изпълнителен директор на организационния комитет на световното първенство. Може би десетките срещи с членове на международната волейболна федерация, на европейската конфедерация, с наши бъдещи партньори, с кметовете, с клубовете, много ми хареса това, което правя. Видях, че може би мога да помогна още много на българския волейбол и имам желание. Споделих с г-н Лазаров, че някой ден, когато той се откаже, би ми било приятно, ако мога да продължа неговата работа, защото безспорно той е направил много за българския волейбол. Осъзнавам, че за мен това щеше да бъде много голяма отговорност, в дългосрочен план щях да имам повече негативи, отколкото позитиви. Но след края на европейското първенство, особено след като видях, че някои от членовете на Управителния съвет са против, заявих, че нямам такива намерения. Да, ще помагам на волейбола, доколкото мога, защото волейболът ме направи човек, даде ми всичко, дори и сега като бизнесмен. Пък и човек трябва да бъде там, където имат нужда от него и се чувства полезен. Татко ми винаги ми казваше: „Синко, да знаеш едно нещо – дават ли ти – вземай, гонят ли те – бягай.“

 

- В тази ситуация, ако беше станал президент на федерацията, веднага щеше да бъдеш наречен може би „гробокопач на волейбола“. В едно твое изявление каза, че няма как да се скрият 210 см, като питаха къде се крие федерацията след европейското. Докога само ти ще си на линия, когато има проблеми?
- Понеже прочетох, че след европейското всеки от федерацията някъде се скрил, казах, че няма как да се скрият 210 см. Свикнал съм винаги да бъда на фронтовата линия, поемал съм отговорност, не само като спортист. Винаги заставам зад това, което съм казал и съм направил. Като човек на 54 години твърдо мога да заставам зад моето мнение. Няма нищо лошо човек да си каже гледната точка, да си я защитава, особено когато е убеден, че е прав. Винаги съм насреща, така съм свикнал от спорта. Ако си с тях само, когато печелят, а когато губят, отидеш някъде и си изключиш телефона за десет дни, не е редно.

 

- Силвано Пранди – един от най-именитите треньори в световния волейбол, бил е и твой наставник. Приемаш ли мненията за него, че в крайна сметка всеки има срок на годност?
- Естествено, че мога да кажа много неща по темата. Като състезател в колективен спорт, работа на един треньор е да го подготви за максимална върхова спортна форма за дадения турнир, да подготви срещата технически и тактически правилно с аргументи и да води мачовете така, че да даде максимална възможност кога да се извърши смяна или да се вземе почивка, но след това всичко зависи от състезателя. Няма как да виня треньора, че момчетата не играят на 100 %, дори на 50. Да, може да има някакви негови пропуски, но със сигурност не са тези, които се коментират. Лично за мен всичко е в ръцете на състезателите и всичко зависи от тях. Няма как да приема, че вината е в Силвано. Всеки казва, ако бяхме взели този или онзи… Познавайки Силвано и как разсъждава, а и той го заяви многократно, неговата преценка е чисто спортно-техническа. Казва, че иска да има възможно най-добрите 12-14 състезатели, които България към този момент притежава, за да мога да изкара максимума от този отбор. Естествено за следващата олимпийска квалификация, други може да са в по-добра спортна форма. Ако един състезател сега отиде в един отбор и стои три месеца резерва, за какво да го викаш през януари? Той не е играл един мач. Как може да разчиташ, че в тези четири срещи, ще играе на много високо ниво? Там всеки мач е финал, вече нямаш право на грешка. Трябва да разчиташ на този състезател от първата до последната минута. А видяхте, че тази година ни липсваше и физическата подготовка. На мача с Бразилия играхме два гейма и вече на третия бяхме уморени, да не говорим за четвъртия и за петия. Дори в последния двубой със Словения – перфектно изигран първи гейм и след началото на втория – тотално надолу.

 

- Нещо любопитно – като че ли имаш повече медали от Пловдивския панаир, отколкото от волейбола. Миналата седмица пак беше там и пак обра отличия. Още ли си царят на метана, както те нарекоха някои медии преди десет години?
- Винаги си пожелавам медалите от бизнеса да станат повече, отколкото от спорта. И хората да говорят за мен като за бизнесмена Любо Ганев, а не като за волейболиста. Но надали ще се случи някога. Наистина радостното е, че бях един от първите хора, които се захванаха с това нещо. В България никой не знаеше що е това метан, природен газ, има ли почва у нас. Една от първите статии беше във вестник „Труд“ – „С 15 лв. от София до Варна.“ Горивото на бедните. Приятели започнаха да ми звънят и да ми казват: „Любо, луд ли си да даваш такова интервю?  Те сега ще ти откраднат бизнеса!“ Радвам се, че се занимавам с това. Все още съм може би една от най-големите фирми в Европа, която се занимава с доставка на такова оборудване. На българския пазар сме почти монополисти, но работим също в Сърбия, Италия, Босна, Черна гора, Македония, Гърция, сега и в Румъния започва да става много интересно. Продължават така да ме наричат. Това си ми е един от първите бизнеси и все още основен бизнес, макар че и другите неща започват да стават все по-интересни и по-големи.

 

- Няколко пъти те каниха и изнесе лекции по бизнес теми, при това при класните търговци в съседна Гърция. Разкажи за това твое амплоа.
- Компресирането на природен газ е тема, с която много малко хора са запознати. Всички знаем за Южен поток, Турски поток, Балкански поток, където газта идва по тръба, но тук говорим, че трябва да я компресираш, да я сложиш в бутилка и с нея или да караш кола, или да я закараш някъде… А темата е много интересна и атрактивна от гледна точка на това, че природният газ е горивото на бъдещето, защото не е производно на петрола. Знаете, че има тотална нагласа да се откажем от въглеводородните горива, тъй като много замърсяват. И природният газ е точно тази алтернатива. Изгарянето на вредни емисии е в пъти по-малко, отколкото при другите конвенционални горива. Използването му може да стане, но трябва да знаеш как да го направиш. За да имаш тръба, трябва да я компресираш, да знаеш, че максимум на 150-200 км трябва да има друга такава станция и т.н. Това нещо съумяхме да го направим в България. Имаме над 120 компресорни станции на територията на страната, изградени за последните 15-16 години. В Гърция и Румъния тепърва започват и хората бяха много заинтересовани как става целият път. Написах от „А“ и „Б“ какво трябва да се направи, за да се стигне до това, което сме направили в България. Лекциите преминаха при много голям интерес и още няколко пъти ме каниха. Където има такива изложения, винаги сме там. Просто едно нещо трябва да знаеш как да го направиш.

 

- И тази година направи традиционното си дарение от 700 топки за волейболните клубове в страната. Някои го изкараха като реклама – каква е ситуацията?
- Като представител на марката за България, съответно топките, които предоставяме, за да бъде всичко счетоводно направено, тъй като топките идват от чужбина, плаща се мито, се прави договор за реклама. Не даряваме топки на някаква стойност, а федерацията подсигурява реклама. Във всеки мач трябва да има по едно пано. Много хора спекулираха, но няма как да бъде по друг начин, за да бъде по закон. Да, наистина договорът стана факт благодарение на работата на г-н Лазаров и на мен. Излезе нов вид топка, чието официално представяне е на Световната купа и България ще бъде една от първите държави, в която тази топка ще бъде въведена за всички официални мачове на всички отбори от 13 години нагоре. Топките вече са доставени във федерацията и тя ще ги разпредели по клубовете. Договорът е двегодишен и беше плод на това, че г-н Лазаров ми каза: „ Любо, ако успеем толкова топки да ни дадат, ще бъде перфектно.“ Съответно аз отидох, седнахме, разбрахме се. Следващата година пак 700 топки ще раздадем, така че клубовете могат да бъдат спокойни.

 

- Много си активен като вицепрезидент на Българския олимпийски комитет, канят те и на големи състезания у нас и в чужбина. Имаме ли шанс на игрите в Токио догодина да се издигнем по-нагоре от онази 60-ата позиция, около която гравитираме в генералното класиране на последните три олимпиади?
- Мисля, че имаме шанс, защото в последните седмици видяхме колко български спортисти успяха да завоюват квоти и медали в традиционни и нетрадиционни за България спортове. Аз съм преди всичко много голям оптимист. Виждам, че държавата прави абсолютно всичко да има нови площадки, нови по-модерни зали, стадиони, много пари се дават вече и за масовия спорт. Така че първата предпоставка я има. Остава клубовете да станат силни, родителите да мотивират децата си не да стоят пред компютъра, а да се занимават с някакъв спорт. Само по този път можем да вървим към шампионите, които сме имали в последните 20 години, когато спортът беше и държавна политика. Но няма как само държавата да помага. Винаги съм казвал, че ще успее този спорт, който намери финансиране и помощ, извън това, което му дава държавата. Всеки един бизнес, когато стане частен, започва да бъде по-добър, защото трябва „support“. Винаги апелирам хора, които искат да помагат, да го направят за волейбола, но са добре дошли да го направят и за други спортове. Това е един от начините България да я знаят навсякъде. В чужбина като кажеш „България“, всеки казва първо „Стоичков“ и тогава започва да говори за нещо друго. Можем да бъдем известни по света само с нашите спортисти. Виждам, че много федерации и клубове се стремят да го правят. Във волейбола вече има отбори с близо 2 млн. бюджет, което до преди 4-5 години беше немислимо. Средният бюджет за един тим в Суперлигата беше около 300-400 хиляди лева, с половин милион можеше да станеш шампион. А сега отбори с близо 1 млн. лв. не могат да влязат в шестицата. Това е добро за мен и пътят, по който вървим е правилният.

 

- Каза децата да не стоят пред компютрите, а ти как три часа тренираше и четири часа играеше електронни игри? Значи може и двете…
- Може, обаче си бях направил много добре времето. През деня тренирам и през нощта играя, за да мога да компенсирам и на мача да съм готов.

 

- Разбрахме, че бързаш за купон във Варна тази вечер – защо там?
- Защото днес във Варна откриваме нашият първи представителен магазин на марката, която представлявам. Вече имам осем такива магазина – три в София, в Пловдив, в Русе, в Стара Загора… Очаквам да дойдат много фенове. Както винаги, пускаме 50% намаление. Ще бъда на откриването. Варна е град, в който има много спорт. Само волейболните клубове са 6-7, а пък ние сме марка, насочена основно към хората, които се занимават със спорт. Мисля, че това е една добра инвестиция в бъдещето.

 

Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+

 

Водещо новини