Проблемите трябва да се решават, а не отлагат, казваше Цено Ценов

02 June 2020
Автор: start-photo.bg

Голям ерудит, балансьор, дипломат… Така наричаха Цено Ценов, доайена сред родните управленци в българския спорт, който почина на 31 май след кратко боледуване. Президентът на европейската борба и вицепрезидент на Световната федерация си отиде на 80-годишна възраст, загубил битката с онкологично заболяване. И до последно, дори до обяд в деня на своята кончина, той е имал работни срещи в болницата.


Описваха го, като явление и епоха, не само у нас, но и в международния спорт. Винаги справедлив и етичен, той неизменно бе предпочитан „рефер” за решаването на най-заплетените казуси. Целият му живот бе свързан с любимия му спорт борбата - започва като съдия, за да се утвърди като фактор в световната централа, за която работи повече от 40 години. 

„Моят баща казваше: На вид борбата изглежда проста работа – единоборство, но цялата й организация изисква много интелект, дисциплина и най-вече търпение”, разкриваше Ценов.
Именно покрай татко си Ценов-младши попада в един от най-успешните български спортове. Той е бил царски офицер още преди 1944 г. и лично е познавал Дан Колов. А когато именитият ни борец в свободния стил се е прибирал у нас, му е организирал официални срещи и турнири. По-късно Ценов-старши става член на Общото събрание на Международната федерация по борба (ФИЛА, сега UWW), а от 1966 до 1978 г. е и в Изпълнителното бюро на централата. 

Разбира се, като дете Ценов-младши съвсем естествено попада в залата по борба. След време обаче му откриват кожно заболяване и прекратява със спорта. Но остава близко до тепиха. Впуска се в съдийството, става и международен рефер. 


Любопитното е, че по образование Ценов бе историк, завършва Софийския университет. Никога не работи по професията си, но тя му помага в общуването с най-различни хора. Владееше френски и руски език, които изучава усилено още в училище, а после усъвършенства и по време на следването си.

Така след солидната образователна подготовка Ценов започва възходящата си управленческа кариера, извела го по-късно стъпало по стъпало до президентски пост. Първо е сътрудник на Христо Меранзов, известен със своята принципност и безкомпромисност в Български съюз за физическо възпитание и спорта (БСФС), предшественик на Спортното министерство. След 2 години вече е в отдела за „Високо спортно майсторство”. А от 1971-а е назначен за отговорен секретар на Българската федерация по борба, чийто председател е Райко Петров, наричан Патриарха на борбата. Този тандем ръководи най-успешния ни спорт 18 години, в които на шампионския връх блестят Валентин Йорданов, Александър Томов, Петър Киров, Георги Мърков, Живко Вангелов, Атанас Комшев... После две години е председател.

„С борци е колкото интересно, толкова и трудно да се работи, но пък е благодатно – казваше Ценов. – Трябва да умееш да вникваш в проблемите им. Защото те са хора с вродени качества, имат самочувствие и разбират от това, което правят. Но понякога не успяват да го покажат.“


Съжаляваше обаче за едно, че в годините на прехода борбата се сдоби с лоша репутация. „Ние сме си виновни, защото тогава не само борците, но елитният ни спорт бе оставен на произвола на съдбата – казва той. – И в хаоса изплуваха посредствените, които никога не са ставали шампиони, и се обявиха за борци. Всички ръководители на спорта не намерихме формата да се противопоставим на това и да кажем: „Борците не са бандити!“


Но призоваваше да не хленчим за миналото. „Предишната система бе много ефикасна, но за онова време – казваше той. - Сега трябва да се търсят други пътища. Големият спорт е там, където е големият бизнес!“

И въпреки че, бе на зряла възраст Ценов впечатляваше с модерни и съвременни виждания. 


А относно завидното си дълголетие на международната сцена президентът признаваше, че... не е проста работа. „Там има натиск от много посоки, стремеж за постигане на резултати, вербуване за нечии каузи. В годините изстрадах истината, че проблемите трябва да се познават и решават, а не да се отлагат във времето или заобикалят. Казусите изискват подход в рамките на цивилизованата процедура, където правилата са фиксирани. Необходими са лични качества и най-вече търпимост!”


В последните години Ценов бе и съветник по спорта на министър Красен Кралев, а в началото на тази година бе награден и с най-високото държавно отличие „Венец на победителя”. 

 „Цено Ценов беше мъдър човек, балансьор, ерудит и администратор от най-високо ниво с огромен опит – се казва в съболезнователното писмо на министъра. - За него моралът и достойнството бяха сред водещите ценности за човека. Напусна ни личност, която може да служи за пример на всяко едно поколение!”


 Дълги години Ценов беше също изпълнителен директор на  фондация „Български спорт”, която винаги бе насреща да помогне на елитните ни спортисти в нужда. В неговото мнение се вслушваха и ръководителите на Българския олимпийски комитет. „Изключителен човек, Ценов беше явление в българския спорт – казва Белчо Горанов, генсек на БОК и член на Юридическата комисия на Световната централа по борба. – Изграден администратор на най-високо ниво, който имаше качества на дипломат. Той можеш да решава трудни въпроси в специфични ситуации. И много пъти е спасявал авторитета на борбата.”

 Всъщност Ценов бе и ключов фактор за промените, които международната федерация предприе, за да не бъде изхвърлен най-древният спорт от олимпийската програма. Нещо повече – негови разработки помогнаха днес от МОК да сочат като положителен пример промените в борбата.


„Г-н Ценов беше твърдо за реформите на историческия изпълком на Международната федерация през 2013-а, с което започна запазването ни като олимпийски спорт – казва руснакът Георги Брюсов, член на Изпълкома на Европейската борба, която българинът управлява 24 години. – Той бе истински лидер. Още си спомням, Клубната купа на шампионите в края на 1990-а и Купата на европейските нации, все състезания инициирани от него. Цено Ценов бе цяла епоха за световната и европейска борба. Огромна загуба за целия борцов свят!”


Редакцията на „Труд“ също загуби един голям приятел и анализатор на промените в родния и световен спорт. Неговите интервюта, статии и съвети ще ни липсват. Съболезнования на прекрасното му семейство. Мир на праха му!

Водещо новини